Етичен кодекс

ЕТИЧЕН КОДЕКС

на асоциация „Българско психоаналитично общество” (БПО) [*]

Част 1. ВЪВЕДЕНИЕ

1)      Асоциация „Българско психоаналитично общество” (БПО) обединява професионалисти (психоаналитици, кандидати и регистрирани анализанти), формирани или формиращи се според професионалните и етични стандарти на Международната психоаналитична асоциация (МПА). БПО и нейните членове съблюдават стриктно Етичните принципи и процедури на МПА, в съгласие с които е изготвен и настоящият кодекс.

2)      Етичният кодекс на Българско психоаналитично общество отразява научните и хуманистични ценности, залегнали в основата на психоаналитичното мислене и клинична практика. От тях произтичат етични принципи и задължения на практикуващите и формиращи се психоаналитици по отношение на техните пациенти, колеги и обществеността.

3)      Етичните принципи на БПО се отнасят равносилно за всички негови членове (психоаналитици, кандидати и регистрирани анализанти), независимо от техния статус или ниво на обучение.

  • Под „психоаналитик” тук ще се разбира всеки един практикуващ психоаналитик, обучен според стандартите на МПА.
  • Под „обучаващ психоаналитик” тук ще се разбира практикуващ психоаналитик с правоспособност за обучителна анализа и супервизия според стандартите на МПА.
  • Под „кандидат” тук ще се разбира професионалист, включен в психоаналитично обучение според стандартите на МПА.
  • Под „пациент” ще се разбира всеки, ползващ се от помощта на практикуващ или формиращ се психоаналитик / кандидат за определена форма на психоаналитична работа (консултация, психоаналитична психодрама, психоаналитична психотерапия, психоанализа).
  • Под „анализант” тук ще се разбира пациент на практикуващ или формиращ се психоаналитик (кандидат), с когото се провежда психоанализа.
  • Под „регистриран анализант” тук ще се разбира анализант на обучаващ психоаналитик, с когото се провежда психоанализа като предварително условие за включване в психоаналитично обучение.
  • Специфичните принципи и процедури, касаещи Директните членове на МПА са упоменати в гл. ІІІ „Етични процедури”.

Част 2. ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ

І. ОБЩИ ПРИНЦИПИ

1)      Професионалната практика на психоаналитика се състои в прилагането на психоаналитичния метод в различните модалности на психоаналитичното лечение (психоанализа, психоаналитична психодрама, психоаналитична психотерапия, консултиране и др). Професионалната етика на психоаналитика е неизменно обвързана с принципите на психоаналитичния метод.

2)      Психоаналитичният метод стимулира развитието на специфичен вид емоционална (психична) връзка между пациента и психоаналитика като същевременно поставя ясни параметри и лимити на техните отношения.

3)      Психоаналитикът / кандидатът е длъжен да се придържа към една професионална позиция, гарантираща личното достойнство и свободи на неговите пациенти / анализанти и правото им на физическа и психична пълноценност.

4)      Във всеки един случай, психоаналитикът / кандидатът е длъжен да работи върху несъзнаваните движения на пренос-контрапренос в динамиката на връзката с пациента като се съобразява задължително със специфичните етични съображения и отговорности, произтичащи от тях.

ІІ. СПЕЦИФИЧНИ ПРИНЦИПИ

А) На асоциация БПО

1)      Асоциация БПО подпомага подбора и обучението на кандидати за психоаналитично обучение в съответствие с етичните принципи на МПА.

2)      Асоциация БПО съдейства за поддържането и доразвиването на професионалната компетентност на членуващите в нея психоаналитици в съответствие с етичните принципи на МПА.

3)      Асоциация БПО съдейства за популяризирането и разпространението на психоаналитичния метод в съответствие с етичните принципи на МПА.

4)      Асоциация БПО си поставя за цел да гарантира, че всеки членуващ в нея психоаналитик, кандидат или регистриран анализант, както и всяко организирано от БПО обучително събитие (в това число обучителна психоанализа, супервизия, клинични и теоретични семинари и т.н.) се ръководи от високи етични и професионални стандарти, в съответствие с тези на МПА.

Б) На индивидуалните членове на асоциация БПО

1)      Доброволност. В своята работа, членовете на БПО се ръководят от разбирането, че връзката на пациента с неговия психоаналитик е изцяло доброволна и първият има правото да прекъсне контакта с последния или да потърси друго лечение по всяко време. Това разбиране трябва да бъде адекватно комуникирано и на самия пациент / анализант от самото начало на лечението.

2)      Конфиденциалност. Членовете на БПО са длъжни да третират като строго поверително всичко, което техните пациенти / анализанти споделят за себе си и трети лица. Правилото за конфиденциалност цели да предпази пациента, трети страни, както и самия психоаналитик. То е в пълна сила когато се отнася до обучителни семинари, научни публикации, супервизия, обмен между колеги и научни форуми.

Разкриването на информация за пациента / анализанта може да става единствено с негово съгласие и / или след прилагане на мерки за неразпознаваемост.

В случай на морален конфликт между изискването за конфиденциалност и отговорността пред закона, психоаналитикът / кандидатът трябва да направи всичко по силите си да предпази терапевтичното отношение със своя пациент.

3)      Въздържане. Усещането за сигурност и „защитена среда” в психоаналитичното лечение зависи пряко от умението на психоаналитика / кандидата да спазва определена дисциплина и въздържане във вербалната и не-вербална комуникация. Затова психоаналитиците (кандидатите) имат за свое основно задължение да не злоупотребяват със своята компетенция и авторитет за задоволяване на собствените си (еротични, нарцистични, агресивни и др.) нужди. Това включва категорична забрана за:

  • проявяви на физическа и вербална агресия, в това число и индиректна (подценяване, пренебрежение, ирония и др.);
  • сексуален контакт (с пациент / анализант или колега / кандидат, когото аналитикът супервизира);
  • сугестивно въздействие за постигане на една или друга лична цел;
  • използване от информацията, получена от пациента за лични цели;

Изискването за въздържане остава в пълна сила и след приключването на психоаналитичното лечение.

4)      Неутралност. Психоаналитикът / кандидатът е длъжен да се придържа в максимална възможна степен към позицията на „добронамерена неутралност” спрямо своя пациент / анализант. От тази гледна точка е недопустимо смесването на професионални, роднински и други близки отношения с аналитичния контакт и извън аналитичния кабинет двете страни в аналитичния процес следва да спазват достатъчно добра дистанция. В случаи, в които обективни обстоятелства затрудняват поддържането на такава дистанция, ситуацията следва да бъде проблематизирана от аналитика и следва да се вземе решение, предпазващо интересите на пациента.

5)      Честност и откритост. Придържайки се към правилото за въздържане, което е в основата на психоаналитичния метод, психоаналитиците (кандидатите) са длъжни да се стремят към открити и автентични взаимоотношения със своите пациенти. Част от това изискване е да бъде информиран пациента / анализанта още от самото начало на лечението за специфичните условия и правила на тяхната съвместна работа, както и за нейните ограничения и трудности. Целенасочено подвеждане или манипулация са недопустими.

6)      Ясни и коректни договорености. Договарянето на психоаналитичната рамка (времето и мястото на лечението, планирането на ваканции, размер и начин на заплащане, компенсиране за отменени сесии и т.н.) е основополагащо условие на психоаналитичния процес и трябва да бъде постигнато преди началото на лечението. Терапевтичната договореност трябва да взема под внимание възможностите и на двамата партньори, а ако се наложи някаква промяна в тази договореност, то тя да бъда проблематизирана и обсъдена своевременно и внимателно в съответствие с принципите на психоаналитичния процес. Не се допускат никакви други бизнес отношения между психоаналитика / кандидата и неговия пациент или близки на последния.

7)      Поддържане и доразвиване на психоаналитичната компетентност. Членовете на БПО трябва да са особено чувствителни към всяко нарушение в собствения им емоционален и физически баланс. От тях се очаква да поддържат висока мотивация за рефлексия върху собствената им клинична работа. Тази методологична база – самоанализата – е в основата на психоаналитичната компетентност и следва да се подпомага систематично чрез супервизия или интервизия, а понякога и чрез подновяване на личната психоанализа.

8)      Континуитет. Членовете на БПО би следвало да подсигурят континуитета на лечението на своите пациенти и да ги информират своевременно за всяко едно прекъсване на работата (в случай на заболяване, отсъствие или неработоспособност на аналитика), както и за алтернативни възможности за продължаване тогава, когато прекъсването е трайно.

9)      Приключване на лечението. Членовете на БПО трябва да направят всичко по силите си приключването на психоаналитичното лечение да е по взаимно съгласие между психоаналитик / кандидат и пациент / анализант. Ако психоаналитикът избере да го прекъсне без да е постигнато такова съгласие, той трябва да: а) вземе предвид специфичните потребности на пациента / анализанта; б) проблематизира своевременно и задълбочено процеса на раздяла с неговите последствия; в) осигури информация за други налични възможности за лечение. Ако е необходимо, психоаналитикът / кандидатът трябва да вземе съответните мерки за безопасност на пациента или на трети лица.

10)  Несъстоятелност. Всеки член на БПО е длъжен да информира доверително Етичната комисия на асоциацията (и / или на МПА, когато се касае за директен член) тогава, когато разполага с недвусмислени сведения, че някой от членовете на асоциацията не е в състояние да изпълнява адекватно професионалните задължения на психоаналитик.

11)  Колегиалност. Членовете на БПО не бива безотговорно или злонамерено да накърняват репутацията на друг член или членуваща организация в асоциацията без основателни аргументи и доказателства и без да е адресирана официално Етичната комисия на организацията.

12)  Запазване на човешките права. Никой член на БПО не може да действа или съдейства за нарушаването на някое от основните човешки права, дефинирани от Декларацията за човешките права на ООН.

В) На формиращите се психоаналитици (кандидати), членове на БПО

1)      Равнопоставеност. Психоаналитичните пациенти на формиращи се психоаналитици се ползват със същите права и статут, както и пациентите на практикуващи психоаналитици. И обратно, етичните задължения към анализанта важат в пълна сила за обучаващите се психоаналитици (кандидати). Особено внимание тук следва да се отдели на правилото за конфиденциалност при представянето на случаи за супервизия.

2)      Правоспособност. До завършване на обучението, правоспособността за практикуване на психоанализа важи само за регламентирания брой супервизирани случаи. Практикуването на психоанализа извън регламентирания брой супервизирани случаи се счита за не-етично и подлежи на санкция.

3)      Терапевтичен приоритет. Във всеки един случай, кандидатът и неговият супервизор следва да отдават първостепенно значение на интересите на пациента. В случаи, в които липсват индикации за психоанализа или аналитичният процес не води до реални ползи за пациента, следва да се потърси трансформация или пренасочване, дори това да е в ущърб на обучението на кандидата. Недопустимо е терапевтичните цели да се подчиняват на обучителните.

Част 3. ПРОЦЕДУРИ

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1)      Етичните процедури на асоциация БПО изясняват условията и стъпките за подаване и разглеждане на запитвания и жалби от етично естество спрямо членове на асоциацията.

2)      Те също регламентират възможните отговори, препоръки и санкции от страна на Етичната комисия и Управителния съвет на БПО, както и механизмите на взаимодействие със структурите на МПА.

ІІ. ЕТИЧНА КОМИСИЯ

1)      Функции. Структурата, разглеждаща запитвания и оплаквания от етично естество, както и обжалвания на постановени санкции за нарушения на етичния кодекс, е Етичната комисия на БПО.

2)      Състав. Етичната комисия на БПО се състои от трима члена. Членовете на Етичната комисия се определят от Общото събрание на асоциацията. Председателят на Етичната комисия се избира от членовете й.

3)      Цели. В своята работа, Етичната комисия си поставя две основни цели:

  • Да окаже адекватна помощ на засегнатата страна чрез компетентна и независима  експертиза;
  • Да инициира критичен диалог с колегата, чиято практика е поставена под въпрос и, ако е необходимо, да препоръча стъпки за възстановяване и подобряване на неговата психоаналитична компетентност или да предложи санкции.

4)      Изясняване. При получаване на запитване или оплакване, Етичната комисия има на първо място задачата да изясни същността на възникналия казус и, ако е налице нарушение, да оцени неговата степен на сериозност.

  • Проучват се неизрядности и нарушения от страна на членове на асоциацията, независимо от техния статут (психоаналитици, кандидати, регистрирани анализанти). Специфичните морални отговорности и задължения на всяка една от тези групи се вземат предвид при разглеждането на всеки отделен случай.
  • Неизрядностите или нарушенията, за които е подаден сигнал, могат да касаят психоаналитичната практика, обучението, научната дейност или обществените функции на съответния член на БПО.
  • Тогава, когато възникналият етичен казус е с по-малка тежест, може да бъде изяснен и е налице желание за сътрудничество от страна на съответния член на БПО, е възможно да се дадат напътствия за преодоляването му без по-нататъшни административни мерки.

5)      Подаване на сигнал. Подаването на сигнал до Етичната комисия трябва да бъде:

  • Под формата на запитване (за тълкуване на определен казус спрямо Етичния кодекс) или жалба (с проверена и обоснована информация за нарушение на Етичния кодекс);
  • В писмен вид – по електронна или обикновена поща – на адреса на председателя на комисията, с ясен подател и обратен адрес / телефон за контакт;
  • Сигнал може да бъде подаден от всеки един член на асоциацията, както и от външни лица (напр. пациент или негови близки, представители на академичните среди и др.);

6)      Информиране. Етичната комисия информира всички заинтересовани страни за своите процедури, документира процеса и изготвя доклад за случая, който представя пред Управителнния съвет като спазва всички условия за конфиденциалност на засегнатите страни.

7)      Насоки. При разглеждане на въпроси от етично естество Етичната комисия на БПО има правото да търси насоки от представители на МПА.

ІІІ. ДЕЙСТВИЯ И САНКЦИИ

БПО определя следните възможни действия и санкции при неизрядности или нарушения на Етичния кодекс на асоциацията, спрямо тежестта на нарушението:

1)      Изслушване. Етичната комисия изслушва и двете засегнати страни и проверява сведенията за нарушение. При неубедителни доказателства се търси по-нататъшно изясняване или, ако оплакването се окаже неоснователно, процедурата се прекратява с писмен отговор до подателя.

2)      Препоръки. При констатирана неизрядност или нарушение с по-малка тежест, Етичната комисия би могла да препоръча стъпки за подобряване на психоаналитичната компетентност на нарушилия колега. Такива стъпки могат да бъдат: супервизия, интервизия, лична анализа и т.н.

3)      Консултиране с МПА. При неяснота или наличие на спорен казус може да се потърси експертизата на Sponsoring Committee или друг официален представител на МПА.

4)      Информиране на членовете. При сериозни нарушения на Етичния кодекс името на члена, извършил действието, както и самото действие могат да бъдат оповестени до всички останали членове на БПО и всички други релевантни организации чрез своевременно съобщение в писмен или електронен вид. Изключение от това правило би могло да има тогава, когато съществува риск от причиняване на сериозни морални или други щети на един или повече пациенти; този риск следва да бъде преценен и дискутиран от Етичната комисия и Управителния съвет на БПО.

5)      Отнемане на функции. При сериозни нарушения на Етичния кодекс, членът, извършил действието може да бъде освободен от изпълнителни или експертни функции в асоцияцията (членство или специфична функция в Управителния съвет, членство в комисия, работна група и т.н.). Освобождаването може да бъде срочно (напр. за 1 година) или безсрочно.

6)      Изключване. При особено тежки нарушения на Етичния кодекс, както и в случай на отказ за сътрудничество с Етичната комисия, членът, извършил действието, следва да бъде предложен за изключване от БПО пред Управителния съвет на асоциацията. Изключването може да бъде срочно (напр. за 1 година) или безсрочно.

7)      Информиране на МПА. При сериозни нарушения от страна на директни членове на МПА, името на члена и на неговото действие следва да бъдат оповестени до съответните представители на МПА (Sponsoring Committee) чрез писмено или електронно съобщение. В случай, че е взето решение действието да не бъде оповестявано до членовете на БПО, аргументите за това решение трябва да бъдат изяснени.


[*] В изготвянето на този проект са използвани официалните „Етични принципи и процедури за тяхното прилагане” на МПА (Ethical Principles and Implementing Procedures, IPA, last rev. July 2007), „Етичният кодекс, процедури и указания” на Германската психоаналитична асоциация (Ethical codes, procedures and guidelines. Professional Ethics for Psychoanalysis for the German Psychoanalytical Association , February 2006), както и материали от лекции и публикации по темата „Етика в психоанализата” на Парижкото психоаналитично общество и Британското психоаналитично общество.

CODE OF ETHICS

of the Bulgarian Psychoanalytical Society association 1

Part 1. INTRODUCTION

  1. The association Bulgarian Psychoanalytical Society (BPS) is a union of professionals (psychoanalysts, candidates and registered analysands) trained or in the process of training according to the professional and ethical criteria of the International Psychoanalytical Association (IPA). BPS and its members adhere strictly to the Ethical Principles and Implementing Procedures of the IPA and the current Code of Ethics has been prepared in accordance with those principles.

  2. The ethical code of the BPS association reflects the scientific and humanistic values underlying psychoanalytical thinking and clinical practice. Out of these, a number of ethical principles and obligations of the practising psychoanalysts or psychoanalysts in training are derived in reference to their patients, colleagues and the general public.

  3. The ethical principles of the BPS association apply equally to all of its members (psychoanalysts, candidates and registered analysands), regardless of their status or level of training.

  • Psychoanalyst” here refers to any practising psychoanalyst trained according to the IPA standards;

  • Training Analyst” here refers to a practising psychoanalyst authorised to conduct training psychoanalysis and supervision according to the IPA standards;

  • Candidate” here refers to a professional, enrolled in psychoanalytical training according to the IPA standards;

  • Patient” here refers to anybody using the services of a practising or trainee psychoanalyst (candidate) for a certain form of psychoanalytical treatment (consultation, psychoanalytic psychodrama, psychoanalytic psychotherapy, psychoanalysis);

  • Analysand” here refers to a patient of a practising or trainee psychoanalyst (candidate) undergoing psychoanalysis;

  • Registered Analysand” here refers to an analysand of a training psychoanalyst who has undertaken psychoanalysis as a prerequisite for applying to psychoanalytical training;

  • The specific principles and procedures applying to IPA direct members are clarified in Chapter III “Ethical Procedures”.

PART 2. ETHICAL PRINCIPLES

  1. GENERAL PRINCIPLES

  1. The professional practice of the psychoanalyst consists in the application of the psychoanalytical method in the various modalities of analytical treatment (psychoanalysis, psychoanalytic psychodrama, psychoanalytic psychotherapy, consultations, etc.). The professional ethic of the psychoanalyst is deeply rooted in the principles of the psychoanalytical method.

  2. The psychoanalytical method facilitates the development of a special kind of emotional (psychic) relation between patient and analyst while at the same time setting clear parameters and limits to their relationship.

  3. The psychoanalyst / candidate is obliged to adhere to a professional stance that guarantees the personal dignity and liberty of his/her patients or analysands and their right to physical and mental efficiency.

  4. In any given situation the psychoanalyst / candidate is expected to process his/her unconscious movements of transference – countertransference in the dynamics of the relationship with the patient in taking into account the specific ethical considerations and responsibilities resulting from them.

  1. SPECIFIC PRINCIPLES

  1. Of the BPS association

  1. The BPS association supports the selection and training of psychoanalytic candidates according to the ethical principles of the IPA.

  2. The BPS association contributes to the maintenance and development of its members’ professional competence according to the ethical principles of the IPA.

  3. The BPS association works for the public integration and dissemination of the psychoanalytical method in accordance with the ethical principles of the IPA.

  4. The BPS association attempts to guarantee that any member of the association (either psychoanalyst, candidate or registered analysand) as well as any BPS-organised training event (including training analysis, supervision, clinical and theoretical seminars, etc.) adheres to higher ethical and professional standards, according to those of the IPA.

  1. Of the individual members of the BPS association

  1. Voluntary Participation. In their work, the members of the BPS association adhere to the understanding that the relationship between the patient and the analyst is purely voluntary and the former is free to interrupt the contact with the latter or to seek alternative treatment at any time. This understanding should be adequately communicated to the patient from the onset of the treatment.

  2. Confidentiality. The BPS members should treat everything their patients / analysands share about themselves or third parties as strictly confidential. The confidentiality rule aims to protect the patient, third parties as well as the analyst himself/herself. It applies fully also to training seminars, scientific publications, supervision, professional exchange and scientific forums.

Disclosing information about a patient / analysand could only happen with the consent of the concerned party and/or after applying measures for unrecognizability.

In case of a moral conflict between the rule of confidentiality and the legal liability the psychoanalyst / candidate should do anything within his power to protect the therapeutic relationship with his/her patient.

  1. Abstinence. The sense of security and “safe environment” in the psychoanalytical treatment depends largely on the psychoanalyst’s / candidate’s capacity to adhere to a certain discipline and abstinence in his verbal or non-verbal communication. That is why the psychoanalysts (candidates) have as their principal obligation not to abuse of their competence and authority for the satisfaction of their own (erotic, narcissistic, aggressive, etc.) needs. This connotes explicit prohibitions of:

  • Physical or verbal aggression of any kind, including indirect (under the form of dismissal, neglect, irony, etc.);

  • Sexual contact (with a patient / analysand or another colleague / candidate who is being supervised by the analyst);

  • Suggestive influence in the pursuit of personal ends;

  • Using the information obtained by the patient for personal benefits;

The requirement for abstinence applies in full force after the end of the psychoanalytical treatment.

  1. Neutrality. The psychoanalyst / candidate must adhere to the maximum possible degree to a stance of “benevolent neutrality” with respect to his patient or analysand. From that perspective it is inadmissible to confound professional, familial and other close relationships with the analytic contact and outside of the consulting room the two parties need to observe a good enough distance. In such cases when the maintenance of such distance is obstructed due to external factors, the situation has to be submitted to discussion by the analyst and a decision needs to be made that protects the interests of the patient.

  2. Fairness and Openness. Observing the rule of abstinence that is at the heart of the psychoanalytical method, the psychoanalysts (or candidates) still have to aspire to open and authentic relationships with their patients. It is part of that requirement to inform the patient / analysand from the beginning of the treatment about the specific conditions and rules of their common work and also about its limitations and difficulties. A purposeful misleading or manipulation are intolerable.

  3. Clear and Correct Agreements. The establishment of the therapeutic frame (time and place of treatment, planning of holidays, amount and method of payment, compensation for missed sessions, etc.) is a fundamental prerequisite of the psychoanalytical process and needs to be achieved before the beginning of the treatment. The therapeutic contract has to take into account the circumstances of both parties and when a change in this contract is needed it must be submitted to discussion in a timely and considerate manner according to the principles of the psychoanalytical process. No other business relationships between the psychoanalyst / candidate and his or her patient / analysand or relatives of the latter are admissible.

  4. Maintaining and Developing the Psychoanalytical Competence. The BPS members must be particularly sensitive as to any disturbance in their own emotional and physical balance. They are expected to maintain a high level of motivation for reflecting upon their own clinical work. This methodological base – the self-analysis – is deeply embedded in the psychoanalytical competence and must be systematically supported through supervision or peer-supervision or, at times, even through the renewal of the personal psychoanalysis.

  5. Continuity. The BPS members need to secure the continuity of their patient’s treatment and inform them in due time about any foreseeable interruption of their joint work (in cases of illness, absence or incapacity of the analyst) or else about alternative ways to continue when the interruption is a lasting one.

  6. Terminating the Treatment. The BPS members need to do everything within their power to ensure that the end of the psychoanalytic treatment is achieved by mutual agreement between the psychoanalyst / candidate on the one hand and the patient / analysand on the other. Shall the psychoanalyst decide to interrupt the treatment without such an agreement he/she should: a) take into account the specific needs of the patient / analysand; b) submit to a discussion as timely and thoroughly as possible the process of separation with its consequences; c) provide information about alternative treatment options. If necessary the psychoanalyst / candidate needs to take precautions to protect his/her patient or third parties.

  7. Professional Impairment. Every BPS member is obliged to confidentially inform the Ethics Committee of the association (and/or of the IPA when an IPA Direct Member is concerned) in case he or she has an unambiguous information that one of the members of the association is incapable of carrying out his/her duties as psychoanalyst.

  8. Fellowship. The BPS members shall not unaccountably or adversely attack the reputation of another colleague- or organization-member of the association without sufficient arguments or evidence and/or without officially addressing the Ethics Committee of the association.

  9. Human-Rights Protection. No BPS member can act for or contribute to the violation of any of the human rights defined in the UN Declaration on Human Rights.

  1. Of the psychoanalysts in training (candidates), members of the BPS association

  1. Equality. The psychoanalytical patients of psychoanalysts in training have the same rights and status as the patients of practicing psychoanalysts and vice versa; the ethical obligations as to the analysand are in full force for the psychoanalysts in training (candidates). The rule of confidentiality should be of particular consideration in presenting cases for supervision.

  2. Authorisation. Before finishing their training, the candidate’s authorisation to practice psychoanalysis applies only for the determined number of supervised cases. Practising psychoanalysis outside of this limit is considered unethical and is liable to sanctions.

  3. Therapeutic Priority. In any given case the candidate and his/her supervisor should give supreme priority to the interest of the patient. In cases in which indications for psychoanalysis are lacking or the analytical process does not seem to bring benefit for the patient a transformation or referral should be sought for even if it is to the detriment of the candidate’s training. Subordinating therapeutic goals to training goals is inadmissible.

PART 3. PROCEDURES

  1. GENERAL PRINCIPLES

  1. The Ethical Procedures of the BPS association clarify the conditions and the steps for filing and processing of queries and complaints of ethical nature related to the members of the association.

  2. They also regulate the possible answers, recommendations and sanctions by the BPS Ethics Committee and Board, as well as the mechanisms of interaction with the structures of IPA.

  1. ETHICS COMMITTEE

  1. Functions. The structure, examining requests and complaints of ethical nature, as well as appeals of issued sanctions for violations of the Code, is the Ethics committee of the BPS.

  2. Composition. The BPS Ethics Committee consists of three members. The members of the Ethics committee shall be determined by the General Assembly. The chairperson of the Ethics committee shall be elected by its members.

  3. Objectives. In its work the Ethics Committee has two main goals:

  • To provide an adequate assistance to the concerned party by competent and independent expertise;

  • To initiate a critical dialogue with the colleague whose practice is questionable and, if necessary, to recommend steps to restore and improve their psychoanalytic competence or to propose sanctions.

  1. Clarification. Upon receipt of the inquiry or complaint, the Ethics Committee has as its first task to clarify the nature of the case and if there is a breach, to assess its severity.

  • Misconduct or violations by members of the association is investigated, regardless of their status (psychoanalysts, candidates or registered analysands). The specific moral responsibilities and obligations of each of these groups are taken into account when considering each case.

  • The misconduct may refer to the psychoanalytic practice, training, research or public functions of the specific member of the BPS association.

  • When the ethical case is less severe and could be clarified with a demonstrated willingness for cooperation on the behalf of the BPS member concerned, it is possible to offer guidance for overcoming the problem without further administrative actions.

  1. Approaching the Ethics Committee. Approaching the Ethics Committee must be:

  • In the form of inquiry (for the interpretation of a case against the Code) or complaint (accompanied by verified and substantiated information about violation of the Code);

  • In writing (by email or by post), at the address of the committee chairperson, with a clear sender and return address / telephone number;

  • Signals can be submitted by each of the association’s members as well as by third parties (e.g. a patient or his relatives, academics etc.);

  1. Information. The Ethics Committee has to inform all parties involved about its procedures, document the process and prepare a report on the case, to be presented to the Board of the association in adhering to all measures of confidentiality.

  2. Guidance. In taking up ethical issues the BPS Ethics Committee has the right to seek guidance from representatives of the IPA.

III. ACTIONS AND SANCTIONS

BPS identifies the following possible actions and penalties for violations of the Code of Ethics of the Association, according to the gravity of breach:

  1. Hearing. The Ethics Committee gives a hearing to both parties concerned and verifies the reports of misconduct. In case the evidence is inconclusive, further clarification is sought for or if the complaint proves unfounded, the procedure is terminated with a written reply to the sender.

  2. Recommendations. Upon establishing a violation with a minor weight the Ethics Committee could recommend steps to improve the psychoanalytic competence of the colleague at fault. Such steps could be: supervision, peer supervision, personal analysis, etc.

  3. Consultation with IPA. In case of ambiguity or in controversial cases the Committee can seek the expertise of the Sponsoring Committee or other official representatives of the IPA.

  4. Informing Members. For serious violations of the Code the name of the member who has committed the act, as well as the act itself can be disclosed to all other members of the BPS and all other relevant organisations through timely notice in writing or by e-mail. Exceptions to this rule could be applied when there is a risk of causing serious moral or other damage to one or more patients involved. This risk should be assessed and discussed by the Ethics Committee and the Board of BPS.

  5. Suspension of Functions. For serious violations of the Code, the member who committed the action may be suspended from executive or expert functions in the association (membership or specific functions in the Board, membership in committees, working groups, etc.). The suspension may be temporary (e.g. for 1 year) or permanent.

  6. Dismissal. In cases of particularly severe violations of the Code and in case of refusal to cooperate with the Ethics Committee, the member who committed the action should be proposed for exclusion from BPS to the Board of the association. The exclusion may be temporary (e.g. for 1 year) or permanent.

  7. Informing the IPA. For serious breaches effectuated by IPA direct members, the name of the member and his or her action should be reported to the appropriate representatives of the IPA (e.g. Sponsoring Committee) through written or electronic communication. If it is decided that action should not be disclosed to members of the BPS, the arguments for this decision should be clarified.

1 This text is largely based on the Ethical Principles and Implementing Procedures of the IPA(last rev. July 2007) and the Ethical codes, procedures and guidelines. Professional Ethics for Psychoanalysis for the German Psychoanalytical Association (February 2006).