Десет години БПО – избрани моменти

Десетият юбилей на Българско психоаналитично общество беше отзнаменуван на 10 и 11 ноември 2023 г. със семинара „Трудните случаи“, който събра над 80 участника. Гостите на събитието бяха от широкото професионално поле, в това число БАП, други терапевтични сдружения, академични и изследователски центрове (СУ, НБУ, БАН, Институт по психология към МВР), медицински центрове и специализирани практики в областта на психичното здраве, неправителстввени организации и др.

Встъпителната част започна с поздравителни съобщения от почетни членове и други важни фигури за развитието на организацията, в това число:

Николай Колев, Швеция

Д-р Николай Колев е почетен член на БПО, психиатър, обучаващ аналитик от Шведското психоаналитично общество, благодарение на когото за първи път става възможно провеждането на обучителна психоанализа в България. Неговата роля като психоаналитик и супервизор на много от първите български аналитици е неоценима. Теоретичните и изследователски интереси на д-р Колев са в областта на репрезентациите на първичните обекти в пространствените им отношения с телесния Аз – специално разцепване проекцията на майчиния образ в дясната половина на архаичното пространство. Повече за неговия богат професионален и личен опит, както и за погледа му към „предисторията“ на БПО можете да откриете в интервюто му от 2005 г., публикувано на нашия уебсайт.

Габор Зьони, Унгария

Д-р Габор Зьони е почетен член на БПО, обучаващ аналитик към Унгарското психоаналитично общество и бивш председател на Консултативния комитет към МПА за Българската обучителна група. Той е заемал различни водещи организационни роли в психоаналитичния живот на европейско ниво, в това число като дългогодишен координатор на обучителната програма към Психоаналитичен институт за Източна Европа „Хан Грьон-Пракен“. Той е и автор на изследвания и публикации върху кондензираната или шатъл анализа и супервизия като част от обучението на психоаналитици.

Драги Колеги,

Поздравявам ви за празника! За мен е почти невероятно, че сте компонентен член на Международната Психоаналинична Асоциация от цяло десетилетие и активно допринасящи за развитието на психоанализата в Европа.

При първата ми визита в София задачата ми бе, заедно с още двама други аналитика, да направим първоначалните интервюта с онези, които бяха кандидатствали за лична анализа с д-р Николай Колев, който тогава остана няколко години в София. По-късно имах привилегията да ви придружавам в развитието ви в ролята ми на член на Консултативния комитетНаучих от вас много за типичните динамики в развиващите се психоаналитичните организации, което още използвам при консултирането на новосформиращи се аналитични групи и общества. Ще дам примери:

При първата ни визита (заедно с Хенрик Енкел) бяхме изненадани:  бяхте нови за нас, но когато всички се срещнахме видяхме, че сте нови и за вас самите. По-късно, когато се сблъсках с подобна ситуация, реагирах вече без изненада. При основаването, членовете-основатели при повечето нови групи идват от две гнезда, което оставя отпечатък за поколения напред, и съзряването може да се види и в превъзмогването на тези динамики.

По-нататък следях развитието ви отдалече – и винаги се радвах като виждах все повече и повече познати лица от София на различните конференции. Убеден съм, че ще играете важна роля в съвместността на Юго-източните Европейски и Средиземноморските психоаналитични дружества. Също много силно се надявам, че новите и нови поколения кандидати ще бъдат международно активни и ще се присъединят към програмите-организации в Европа. Като член на Комитета на Къщата на Европейската Психоаналитична Федерация, съм особено заинтересован да подпомогна и поощря това през-граничния и суб-регионалния нетуъркинг.

Бях поканен да се присъединя към празника ви в хибридно-онлайн форма. Извинявам се, че вместо това пиша писмо – което надявам се ще бъде прочетено от някой по време на програмата. Надявам се, че ще разберете: не ми е присъщо да говоря на екран,  когато си представя как ви говоря от екран,  от позицията на стар и уважаван другар от далечна Будапещаизчезват чистотата на повода и всичките ми искрени чувства, които питая към вас.

За мен сте близки колеги, като тези, с които редовно се срещам в Будапеща. Виждам улиците на София, хотелът на малката уличка, в който отсядах, дългият път до летището, мястото, на което преместихте обществото преди няколко години. И моята несбъдната мечта да се кача на върха на Витоша.

И така, още веднъж: Празнувайте с пълни сърца!

С най-топли чувства: Габор

Хенрик Енкел, Финландия

Д-р Хенрик Енкел е обучаващ аналитик към Финландското психоаналитично общество, бивш редактор на Скандинавски психоаналитичен преглед. Има редица публикации в областта на психоаналитичната теория и техника, асоцииран професор е към Университета в Живаскила, Финландия. Председател на Комитета за връзка с МПА за Българското временно общество.

Ясминка Шуляджич, Сърбия

Ясминка Шуляджич е обучаващ аналитик към Сръбското психоаналитично общество, главен редактор на годишника на Европейската психоаналитична федерация, основател на психоаналитичната конференция за Централна и югоизточна Европа „Мислейки на границата“ и от 2018 г. член на Консултативния комитет, а по-късно и Комитета за връзка с МПА на Българското временно общество.

Встъпителните думи към семинара бяха на д-р Димо Станчев, председател на УС на БПО, който повдигна отново темата „Защо психоанализа?“ с историческа ретроспекция към дефиницията на Фройд от 1923 г. и измеренията на една „невъзможна професия“. Изказвания имаха проф. Орлин Тодоров, един от съоснователите на БПО, както и д-р Ирина Лазарова, която прочете поздравително писмо от председателя на БАП, г-жа Ваня Овчарова.

Панелът „Трудните случаи“ включваше презентациите „Ролята на интензивните проекции и конкретните идентификации в психоанализата“ на д-р Светлозар Василев и „Трудности в улеснението. В търсене на изгубеното (всесилно) време” на д-р Димо Станчев, както и изказване на Красимир Таушанов. Модератор на панела бе Мален Маленов.

Вторият ден на събитието бе посветен на работа върху случаи в две паралелни клинични дискусионни групи, в които работата си представяха д-р Анелия Гонсард и д-р Траянка Григорова.