Мален Маленов: Здравейте, разговаряме с д-р Светлозар Василев и с Надя Кожухарова
по повод едно много ново много важно издание „От Ластрада до часовете – от
страдащите до независимите женски образи в киното“ под редакцията на д-р Вивиан
Праматаров-Хамбургер и Андреас Хамбургер. Честито! Вие сте част от авторите в тази
книга и също така работите много отдавна в интердисциплинарната област
Психоанализа и кино, затова моят въпрос днес е – вашата дефиниция – какво прави
психоанализата с киното и какво прави киното с психоанализата?
Светлозар Василев: Психоанализата с киното …
Надя Кожухарова: … са връстници на първо време.
Светлозар: Да. Приложната психоанализа осигурява пространство за мислене и за
сверяване на различните възприятия, които възникват в нас като зрители при досега с
кино изкуството. Прилагането на психоаналитичния метод извън клиничната ситуация е
възможно и по отношение на другите изкуства, както и за анализ на социални и
политически процеси.
Високото изкуство е особено важно, защото поставя важни въпроси за човешкото
състояние и за проблемите на модерния човек. Киното е може би най-
разпространения и достъпен повод да се замислим как участваме в обществения живот
и защо градим индивидуалната и националната си идентичност именнно по този
начин. Ще дам за пример темата на настоящия сборник, който се занимава с
конструирането на образа на жената в публичното пространство и с отношенията
между половете, а те са съвсем различни в патриархалните и модерните общества.
Надя: Киното, като всяко изкуство – като литературата, като изобразителното изкуство –
поражда емоции. Може би в киното те са малко по-разбираеми, отколкото в
абстрактното изкуство, защото можем да се съпоставим и да се идентифицираме с
различни истории, с различни образи, които виждаме на екрана. Всъщност
психоанализата ни помага да разберем защо се чувстваме по определен начин, когато
гледаме даден филм, защо ни харесва или не, защо оставя въпроси у нас.
Психоанализата на филмовото произведение от наша гледна точка е на практика
анализ на нашите преживявания като зрители, защото ние сме истинските реални
субекти в съприкосновението с един филм. Филмът е светлина и образи, а чувствата са
у нас и психоанализата ни помага да ги разберем по-добре.
Светлозар: Филмът провокира нашето несъзнавано, както тялото, така и нашите
емоционални реакции и този вид отговор от нас като индивиди и като общности, за
нас, екипът на „Психоанализа и кино“, е интересен, така че тази книга е един опит да се
дискутира с една по-широка аудитория нашето мислене като психоаналитици по тази
тема.
Марина Ангелова: Много е различно, когато се прави анализ на преживяванията в
кинозала, заедно със зрителите, и когато си сам пред белия лист и пишеш анализ за
филм и се осланяш най-вече на собственото си преживяване. Извървява ли
допълнителен път аналитикът, когато пише материала?
Надя: Това е интроспективно преживяване. Ние сме първата публика и като такава се
обръщаме към нашите преживявания и нашите емоции, породени от филма. Това е
интроспективен процес на преработка, подобен на този, който осъществяваме, когато
сме в кабинета с пациентите. Филмовият аналитик наблюдава и работи с
контрапреноса си, докато гледа филма – регистрира своите емоции и преживявания, за
да се опита след това да разсъждава върху това защо се чувства така, или кое го
впечатлява, какви въпроси се пораждат към него. Когато гледаме един филм, ние се
опираме на психоаналитичното знание за човешката природа, опитваме се да
идентифицираме различни феномени и конструкти, с които работи психоанализата и
да ги свържем нашите усещания и асоциации, така че да създадем един концепт, една
формулировка за това какви преживявания събужда филма у зрителя и каква е тяхната
аналитична интерпретация. Спонтанните реакции и спонтанните асоциации към филма
имат същото значение, както в психоанализата. Дали ще са нашите собствени или на
публиката, те са най-ценни по отношение на филмовото преживяване и са най-
информативни за нас като аналитици.
Светлозар: Всъщност има различни подходи към анализа на филми и различните глави
от сборника „От страдащите до независимите женски образи в киното“ илюстрират
част от тях. Българската група „Психоанализа и кино“, част от която сме и ние с Надя,
използва подхода „Анализ на зрителското преживяване“. Той е уникален с това, че не
се отнася към кино-произведението като към наблюдател, а отчита контрапреноса ни
на зрители. Така например, внимателният читател на тази книга ще открие, че някои
автори в този сборник свеждат текста си до анализ на героите. За нас, членовете на
българската филмова група това е само един пласт от нашите разсъждения, нас ни
интересува въздействието на филма върху нашите емоции, мисли, телесни реакции.
Има филми които отвращават, други провокират, трети ни изпълват с удоволствие. Ние
се интересуваме защо това е така и търсим отговорите през личната и груповата си
идентичност на българи, живещи в първата четвърт на XXI век, голяма част от живота на
които е преминал в тоталитарно общество.
Затова методът „Анализ на зрителското преживяване“ изисква от изследователя
умения за аналитично разбиране, интроспекция и честност. Той предполага следване
на специфична процедура – поредица от стъпки или, както ние ги наричаме,
херменевтични кръгове. Първият от тях се състои в запознаването с филма. Най-добре
е целият екип да гледа филма заедно, но ако това не е възможно, всеки го прави сам.
Първото гледане на филма поражда реакции и мисли, които споделяме и обсъждаме
помежду си, а разсъжденията, за които се обединяваме са в основата на нашата
хипотеза за темата на филма. Вторият херменевтичен кръг предполага организиране на
публична прожекция и обсъждане с публиката, при което сверяваме хипотезата с
гледната точка на зрителите в кино салона. Тук вече не е задължително това да са
психоаналитици – в нашите обсъждания участват зрители с всякакви професии. Тази
стъпка завършва с обогатена теза за темата на филма, сверена с по-широка група
зрители. До трети херменевтичен кръг се стига тогава, когато някои от нас публикува
критичен текст за филма. В този случай неговите авторови разсъждения са оформени
като мета-анализ, целта на който е да влезе в диалог с нови читатели или колеги в
рамките на научен конгрес.
Мален: Благодарим ви за това интервю!
Списък с публикации на тема Психоанализа и кино на български език:
„От „Ла страда“ до „Часовете“. От страдащите до независимите женски образи в
киното.“ под редакцията на Вивиан Праматароф-Хамбургер и Андреас Хамбургер
Книгата може да се поръча от тук: https://www.colibri.bg/knigi/2238/vivian-pramatarof-
hamburger-ot-la-strada-do-chasovete-ot-stradashtite-do-nezavisimite-zhenski-obrazi-v-
kinoto
„Филмова психоанализа. Несъзнаваното в киното/Киното в несъзнаваното“,
монография на Андреас Хамбургер, НБУ Прес 2020г.
Книгата може да се поръча от тук: https://bookshop.nbu.bg/bg/books/view/filmova-
psihoanaliza-nesyznavanoto-v-kinoto-kinoto-v-nesyznavanoto
„Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване“, Светлозар
Василев, 2019р издателство Колибри
Книгата може да се поръча от тук: https://www.colibri.bg/knigi/1671/svetlozar-vasilev-
ogledalo-na-vyobrazhenieto-psihoanaliza-na-filmovoto-prezhivqvane
Фейсбук група Психоанализа и кино
https://www.facebook.com/groups/psychoanalysis.cinema/
