Скъпи колеги и приятели,

Радваме се да обявим началото на подкаста ни “Гласове на психоанализата”. В него ще можете да се срещнете с български и чуждестранни аналитици в разговор по теми от публичен интерес, както и по специализирани въпроси от областта на психотерапията.

Първият от поредицата е с д-р Димо Станчев – психиатър, обучаващ психоаналитик, преподавател в НБУ и председател на Българско психоаналитично общество.

Надяваме се да получим вашите мнения и коментари във Фейсбук или в канала ни в YouTube.

Записът е направен на 07.04.2020 г.
Интервюиращ: Мален Маленов

Д-р Димо Станчев e психиатър, обучаващ психоаналитик, психодрама терапевт, обучител и супервизор. Специалист по антикризисни интервенции, антикризисна работа и дебрифинг. Треньор и консултант по групова динамика и организационно развитие. Преподавател в магистърска програма Клинична психология – психоаналитична перспектива от създаването й през 1999 година, водещ курса по Психоаналитична психопатология – разпределен съответно в І, ІІ, ІІІ част и Петте случая от практиката на З. Фройд.

Основател и съпредседател на Институт по Психодрама, Индивидуална и Групова Психотерапия „Бернхард Ахтерберг” (ИПИГП), който е член на Федерацията на европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) и на Европейската асоциация по фамилна терапия (EFTA).

Председател на Българско Психоаналитично Общество (БПО).
Екс-председател на Българска Асоциация по Психотерапия (БАП) от 2012г. до 2018г., квалифициран член, вписан в Регистъра на психотерапевтите към БАП. Член и екс-председател на Българско дружество по психодрама и групова терапия (БДПГТ).

Поредица “Гласове на психоанализата”
Идея и изпълнение: Мален Маленов, Антония Борисова-Радославова

Българско психоаналитично общество
https://www.psychoanalysis.bg
https://facebook.com/psychoanalysis.bg

Речник на понятията:
(изготвен от Траянка Григорова)

Аз – Една от трите инстанции (Аз, То, Свръхаз) в структурния модел на психичния апарат на Фройд, която има за цел да осигури баланс между желанията (нагоните изисквания), идващи от То и забраните налагани от Свръхаза. Азът е тази част от психиката, която цели адаптация на субекта към реалността, за целта той използва различни механизми на психична защита.

Афект – Емоционален отзвук от дадено преживяване, който се характеризира със съответна интензивност (силно/слабо) и валентност (удоволствие/неудоволствие). Афектът съпровожда всяко едно преживяване на субекта от емоционалния фон на настроението, до развитието на продължителни във времето чувства, определящи поведението, като вина, дълг, любов и други.

Блокаж – застой, невъзможност за развитие на дадена мисъл или представа.

Бърнаут – синдром на емоционалното изпепеляване, най-често използван за професионално прегаряне, изразяващ се в психично изтощение в следствие на продължителен период на напрежение, причинено от ситуации на недооценяване от средата на положените усилия и постигнатите резултати и загуба на личен смисъл в извършваната дейност.

Волкан, Вамик – Американски психиатър и психоаналитик от турско-кипърски произход, известен със работата си върху медииране на политически и междудържавни конфликти.

Второ време – Отдалечен във времето момент, в който дадено минало събитие или опит се преживяват и преосмислят по нов и различен начин, в следствие на настъпилите промени и  развитие у субекта.

Ериксън, Ерик – Немски психоаналитик/психолог, автор на една от най-утвърдените теории за  развитието и значим принос към развитието на Его-психологията.

Идентитет/идентичност – устойчиво усещане за самия себе си като уникален, цялостен и автентичен индивид. Идентичността е едновременно интрапсихично явление, със съзнавани и несъзнавани компоненти  и междуличностно явление, опиращо се на интеракциите със средата.

Ментализация – способността на индивида да извлича и отразява собствените си психични състояния, както и тези на другите и да използва този капацитет в личностни и социални взаимодействия (субектът “си представя” това, което другите мислят или чувстват).

Несъзнавано – Една от трите системи (несъзнавано, предсъзнавано, съзнавано) част от първата теория на Фройд за психичния апарат. Състои се от психични съдържания (желания, нагонни пориви, представи, фантазми), които са изтласкани от съзнанието.

Патерналистичен – подход или отношение, което се основава на взаимодействия, наподобяващи отношението от/към бащин обект или функция.

Посттравматичен стрес – състояние, достигащо степента на психично разстройство, изразяващо се с прояви на тревожност. Обикновено възниква след излагане на травма, включваща действителна или субективна заплаха за живота, като жертва или свидетел. Включва  симптоми като натрапливо повтарящо се преживяване на болезненото събитие, склонност към избягване на всичко, свързано с травмата, чувство на отчуждение и раздразнителност и склонност към безсъние и гневни изблици.

Фантазии (примитивни/първични) – въображаем сценарий, в който субектът реализира по изкривен начин (от защитните процеси) някакво несъзнавано  желание. Първичните фантазми (първична сцена, кастрация, съблазняване) структурират фантазмения живот, независимо от личните преживявания на субекта, защото те са свързани с едно филогенетично предавано наследство.

Реалност (вътрешна – психична, външна – обективна) – Външната реалност обозначава всичко, което съществува, независимо от човешката воля извън човешкия ум, или това, което е обективно възприемано – материална реалност. Психичната реалност е съставена от мисли, чувства и фантазии в отношение към възприятията за външния свят. Тестът за реалност е способността да се прави разлика между субективен опит и външна реалност; усещането за реалност или чувството за реалност е усещането, че това, което се случва, е реално, а не въображаемо.

Реално (Лакан) – Реалното е категория, част от психоанализата на Жак Лакан. Според него то се определя като същност само във връзка със Символичното и Въображаемото. Тази категория не само противостои на Въображаемото, но също е разположена отвъд Символичното. За разлика от последното, което е определяемо в термини на опозиции като “налично” и “отсъстващо”, то в Реалното няма “отсъстващо”. Опозицията на Символичното между “налично” и “отсъстващо” загатва за възможността, че нещо може да изчезне от него, то при Реалното винаги си е на своето място.

Репрезентация – интрапсихичен образ или представа на обект или явление в материалната реалност.

Разпад (психичен) – процес на деструктуриране и фрагментиране на процесите в психичния живот. 

Регрес/регресивен – психичен процес, изразяващ се в завръщане към по-първични и характерни за предишен етап от развитието начини на функциониране.

Символизиране – способност на субекта да придава различни от очевидните смисли на дадена представа, явление или преживяване. Този начин на представяне осъществява връзка между реалният обект и несъзнавано символизираната представа. 

Травма – изживяно като болезнено събитие със значима интензивност за субекта, което въздейства трайно и води до изменения във функционирането на субекта. 

Триаж – медицинска процедура, която цели да се определят редът и приоритетът на спешната диагностика и лечение, видът на екипа за оказване на спешна помощ, редът и приоритетът на спешния транспорт или редът на преглед в спешно приемно отделение на лечебното заведение.