Към пълния текст на Антикризисния протокол на БПО
Екип за безвъзмездни консултации към БПО….
В критични периоди на извънредна несигурност и заплаха, разграничаването между реална и въображаема опасност става трудно, а на моменти и невъзможно. Реалността сякаш започва да се припокрива с най-древните ни страхове и опасения като човешки същества.
Това е още по-трудно когато биваме изправени пред една по същество невидима заплаха, каквато е заразата с непознат до момента вирус.
Необходимите ограничения на свободното общуване и близост на свой ред затрудняват овладяването на собствената ни несигурност – нещо, от което се нуждаем, за да се усещаме пълноценни и здрави. Затова е важно да си дадем сметка, че в хода на епидемията, постепенното нарастване на несигурността води до сериозни последици за психичното здраве на всеки един.Емоционално, хората преминават през поредица от фази:
- Тревожно очакване
Напрежението може да се изрази в различни полярни преживявания:
- От безпокойство и потиснатост до приповдигнатост и чувство за неуязвимост.
- От строга изпълнителност до пренебрегване на предписанията, отстояване на „свой собствен“ стандарт.
- От нетърпимост към „другите“ до съпричастност и т.н.
Ние бихме могли да преживяваме тези противоречия вътре в себе си, но също така и в общуването с нашите партньори, родители, деца или колеги. Това би могло да повлияе негативно на тези отношения и да доведе до нови емоционални кризи. Изначалната човешка тенденция да търси образа на „злото“ бързо дава почва за конспиративни теории и обяснения за случващото се в световен мащаб, обвинения към определена нация, социална категория или група от хора.
Напълно възможно е обаче и всичко това да бъде избегнато чрез саморефлексия и обединяване около общия стремеж към справяне с опасността.
2. Остра заплаха
Несигурността може да придобие драматични измерения при появата на симптомите на заболяването при Вас или при Ваш близък, още повече при загубата на скъп човек в резултат на болестта, както и при множеството други възможни загуби – напр. на работа, дом и т.н. Те често се изразяват в:
- Поглъщаща тъга, отчаяние и ужас
- Безгранична вяра в оцеляването и излекуването, редуваща се с непреодолима безнадеждност
- Безсилна ярост срещу несправедливостта на живота
Тези остри реакции са естествени, но и много мъчителни. Те ни връщат към най-дълбоката ни уязвимост като човешки същества и могат да бъдат преодолени едва след отминаването на заплахата, при това с цената на много време, усилия и подкрепа.
3. Отсрочени реакции
Тревожността и несигурността постепенно отстъпват място на цялостно чувство за разбираема и все по-осъзната тъга. Нерядко, отделни ярки спомени, повтарящи се сънища, а понякога и телесни оплаквания биха могли да се връщат, напомняйки за преживяното.
Какво е важно да направите?
Ако Вие или някой около Вас преминавате през някоя от тези фази, най-важното е:
- Да си дадете сметка, че се чувствате по този „поляризиран“ или мъчителен начин, и да знаете, че за това има легитимна причина – човешка, както и лично Ваша.
- Да се опитате да говорите с този Ваш партньор, родител, дете, приятел, колега, познат и т.н. с когото сте се чувствали на срещуположни мнения, за да потърсите общата си загриженост един към друг, без задължително да се стремите да надделеете.
- Да се свържете поне виртуално с тези, които не могат да са до Вас и да се опитате да им споделите и да ги чуете, оставяйки им свободата да възприемат и реагират на ситуацията по техния собствен начин.
- В случай че се съмнявате че сте се заразили или ако сте вече диагностицирани и/или хоспитализирани е ключово важно да си осигурите възможност да се свързвате най-редовно с близките си виртуално. Това ще бъде от решаващо значение не само за Вас, но и за тях.
- В случай че сте загубили свой близък, е важно да си дадете сметка, че драматичните преживявания на тъгуване и траур отнемат години. Следвайте собственото си усещане и ако бихте имали желание да поговорите за него, не се спирайте.
- Ако някои все още прекалено живи и мъчителни спомени или сънища продължават да се връщат и Ви карат да се стремите да избягвате местата свързани с тях, е важно да не забравяте, че това са нормални отсрочени психични реакции към преживяното, което ще трябва многократно да бъде „смилано“ преди да може да бъде прието.
Професионална помощ:
При всички описани по-горе ситуации е важно да знаете, че освен това което можете да постигнете самостоятелно, Вие можете да се консултирате и със специалист психотерапевт, особено ако имате чувството че несигурността, безпокойството, болката, страхът и мъката започват да Ви изглеждат непоносими.
