ЕТИЧЕН КОДЕКС

на асоциация „Българско психоаналитично общество” (БПО) [*]

Част 1. ВЪВЕДЕНИЕ

1)      Асоциация „Българско психоаналитично общество” (БПО) обединява професионалисти (психоаналитици, кандидати и регистрирани анализанти), формирани или формиращи се според професионалните и етични стандарти на Международната психоаналитична асоциация (МПА). БПО и нейните членове съблюдават стриктно Етичните принципи и процедури на МПА, в съгласие с които е изготвен и настоящият кодекс.

2)      Етичният кодекс на Българско психоаналитично общество отразява научните и хуманистични ценности, залегнали в основата на психоаналитичното мислене и клинична практика. От тях произтичат етични принципи и задължения на практикуващите и формиращи се психоаналитици по отношение на техните пациенти, колеги и обществеността.

3)      Етичните принципи на БПО се отнасят равносилно за всички негови членове (психоаналитици, кандидати и регистрирани анализанти), независимо от техния статус или ниво на обучение.

  • Под „психоаналитик” тук ще се разбира всеки един практикуващ психоаналитик, обучен според стандартите на МПА.
  • Под „обучаващ психоаналитик” тук ще се разбира практикуващ психоаналитик с правоспособност за обучителна анализа и супервизия според стандартите на МПА.
  • Под „кандидат” тук ще се разбира професионалист, включен в психоаналитично обучение според стандартите на МПА.
  • Под „пациент” ще се разбира всеки, ползващ се от помощта на практикуващ или формиращ се психоаналитик / кандидат за определена форма на психоаналитична работа (консултация, психоаналитична психодрама, психоаналитична психотерапия, психоанализа).
  • Под „анализант” тук ще се разбира пациент на практикуващ или формиращ се психоаналитик (кандидат), с когото се провежда психоанализа.
  • Под „регистриран анализант” тук ще се разбира анализант на обучаващ психоаналитик, с когото се провежда психоанализа като предварително условие за включване в психоаналитично обучение.
  • Специфичните принципи и процедури, касаещи Директните членове на МПА са упоменати в гл. ІІІ „Етични процедури”.

Част 2. ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ

І. ОБЩИ ПРИНЦИПИ

1)      Професионалната практика на психоаналитика се състои в прилагането на психоаналитичния метод в различните модалности на психоаналитичното лечение (психоанализа, психоаналитична психодрама, психоаналитична психотерапия, консултиране и др). Професионалната етика на психоаналитика е неизменно обвързана с принципите на психоаналитичния метод.

2)      Психоаналитичният метод стимулира развитието на специфичен вид емоционална (психична) връзка между пациента и психоаналитика като същевременно поставя ясни параметри и лимити на техните отношения.

3)      Психоаналитикът / кандидатът е длъжен да се придържа към една професионална позиция, гарантираща личното достойнство и свободи на неговите пациенти / анализанти и правото им на физическа и психична пълноценност.

4)      Във всеки един случай, психоаналитикът / кандидатът е длъжен да работи върху несъзнаваните движения на пренос-контрапренос в динамиката на връзката с пациента като се съобразява задължително със специфичните етични съображения и отговорности, произтичащи от тях.

ІІ. СПЕЦИФИЧНИ ПРИНЦИПИ

А) На асоциация БПО

1)      Асоциация БПО подпомага подбора и обучението на кандидати за психоаналитично обучение в съответствие с етичните принципи на МПА.

2)      Асоциация БПО съдейства за поддържането и доразвиването на професионалната компетентност на членуващите в нея психоаналитици в съответствие с етичните принципи на МПА.

3)      Асоциация БПО съдейства за популяризирането и разпространението на психоаналитичния метод в съответствие с етичните принципи на МПА.

4)      Асоциация БПО си поставя за цел да гарантира, че всеки членуващ в нея психоаналитик, кандидат или регистриран анализант, както и всяко организирано от БПО обучително събитие (в това число обучителна психоанализа, супервизия, клинични и теоретични семинари и т.н.) се ръководи от високи етични и професионални стандарти, в съответствие с тези на МПА.

Б) На индивидуалните членове на асоциация БПО

1)      Доброволност. В своята работа, членовете на БПО се ръководят от разбирането, че връзката на пациента с неговия психоаналитик е изцяло доброволна и първият има правото да прекъсне контакта с последния или да потърси друго лечение по всяко време. Това разбиране трябва да бъде адекватно комуникирано и на самия пациент / анализант от самото начало на лечението.

2)      Конфиденциалност. Членовете на БПО са длъжни да третират като строго поверително всичко, което техните пациенти / анализанти споделят за себе си и трети лица. Правилото за конфиденциалност цели да предпази пациента, трети страни, както и самия психоаналитик. То е в пълна сила когато се отнася до обучителни семинари, научни публикации, супервизия, обмен между колеги и научни форуми.

Разкриването на информация за пациента / анализанта може да става единствено с негово съгласие и / или след прилагане на мерки за неразпознаваемост.

В случай на морален конфликт между изискването за конфиденциалност и отговорността пред закона, психоаналитикът / кандидатът трябва да направи всичко по силите си да предпази терапевтичното отношение със своя пациент.

3)      Въздържане. Усещането за сигурност и „защитена среда” в психоаналитичното лечение зависи пряко от умението на психоаналитика / кандидата да спазва определена дисциплина и въздържане във вербалната и не-вербална комуникация. Затова психоаналитиците (кандидатите) имат за свое основно задължение да не злоупотребяват със своята компетенция и авторитет за задоволяване на собствените си (еротични, нарцистични, агресивни и др.) нужди. Това включва категорична забрана за:

  • проявяви на физическа и вербална агресия, в това число и индиректна (подценяване, пренебрежение, ирония и др.);
  • сексуален контакт (с пациент / анализант или колега / кандидат, когото аналитикът супервизира);
  • сугестивно въздействие за постигане на една или друга лична цел;
  • използване от информацията, получена от пациента за лични цели;

Изискването за въздържане остава в пълна сила и след приключването на психоаналитичното лечение.

4)      Неутралност. Психоаналитикът / кандидатът е длъжен да се придържа в максимална възможна степен към позицията на „добронамерена неутралност” спрямо своя пациент / анализант. От тази гледна точка е недопустимо смесването на професионални, роднински и други близки отношения с аналитичния контакт и извън аналитичния кабинет двете страни в аналитичния процес следва да спазват достатъчно добра дистанция. В случаи, в които обективни обстоятелства затрудняват поддържането на такава дистанция, ситуацията следва да бъде проблематизирана от аналитика и следва да се вземе решение, предпазващо интересите на пациента.

5)      Честност и откритост. Придържайки се към правилото за въздържане, което е в основата на психоаналитичния метод, психоаналитиците (кандидатите) са длъжни да се стремят към открити и автентични взаимоотношения със своите пациенти. Част от това изискване е да бъде информиран пациента / анализанта още от самото начало на лечението за специфичните условия и правила на тяхната съвместна работа, както и за нейните ограничения и трудности. Целенасочено подвеждане или манипулация са недопустими.

6)      Ясни и коректни договорености. Договарянето на психоаналитичната рамка (времето и мястото на лечението, планирането на ваканции, размер и начин на заплащане, компенсиране за отменени сесии и т.н.) е основополагащо условие на психоаналитичния процес и трябва да бъде постигнато преди началото на лечението. Терапевтичната договореност трябва да взема под внимание възможностите и на двамата партньори, а ако се наложи някаква промяна в тази договореност, то тя да бъда проблематизирана и обсъдена своевременно и внимателно в съответствие с принципите на психоаналитичния процес. Не се допускат никакви други бизнес отношения между психоаналитика / кандидата и неговия пациент или близки на последния.

7)      Поддържане и доразвиване на психоаналитичната компетентност. Членовете на БПО трябва да са особено чувствителни към всяко нарушение в собствения им емоционален и физически баланс. От тях се очаква да поддържат висока мотивация за рефлексия върху собствената им клинична работа. Тази методологична база – самоанализата – е в основата на психоаналитичната компетентност и следва да се подпомага систематично чрез супервизия или интервизия, а понякога и чрез подновяване на личната психоанализа.

8)      Континуитет. Членовете на БПО би следвало да подсигурят континуитета на лечението на своите пациенти и да ги информират своевременно за всяко едно прекъсване на работата (в случай на заболяване, отсъствие или неработоспособност на аналитика), както и за алтернативни възможности за продължаване тогава, когато прекъсването е трайно.

9)      Приключване на лечението. Членовете на БПО трябва да направят всичко по силите си приключването на психоаналитичното лечение да е по взаимно съгласие между психоаналитик / кандидат и пациент / анализант. Ако психоаналитикът избере да го прекъсне без да е постигнато такова съгласие, той трябва да: а) вземе предвид специфичните потребности на пациента / анализанта; б) проблематизира своевременно и задълбочено процеса на раздяла с неговите последствия; в) осигури информация за други налични възможности за лечение. Ако е необходимо, психоаналитикът / кандидатът трябва да вземе съответните мерки за безопасност на пациента или на трети лица.

10)  Несъстоятелност. Всеки член на БПО е длъжен да информира доверително Етичната комисия на асоциацията (и / или на МПА, когато се касае за директен член) тогава, когато разполага с недвусмислени сведения, че някой от членовете на асоциацията не е в състояние да изпълнява адекватно професионалните задължения на психоаналитик.

11)  Колегиалност. Членовете на БПО не бива безотговорно или злонамерено да накърняват репутацията на друг член или членуваща организация в асоциацията без основателни аргументи и доказателства и без да е адресирана официално Етичната комисия на организацията.

12)  Запазване на човешките права. Никой член на БПО не може да действа или съдейства за нарушаването на някое от основните човешки права, дефинирани от Декларацията за човешките права на ООН.

В) На формиращите се психоаналитици (кандидати), членове на БПО

1)      Равнопоставеност. Психоаналитичните пациенти на формиращи се психоаналитици се ползват със същите права и статут, както и пациентите на практикуващи психоаналитици. И обратно, етичните задължения към анализанта важат в пълна сила за обучаващите се психоаналитици (кандидати). Особено внимание тук следва да се отдели на правилото за конфиденциалност при представянето на случаи за супервизия.

2)      Правоспособност. До завършване на обучението, правоспособността за практикуване на психоанализа важи само за регламентирания брой супервизирани случаи. Практикуването на психоанализа извън регламентирания брой супервизирани случаи се счита за не-етично и подлежи на санкция.

3)      Терапевтичен приоритет. Във всеки един случай, кандидатът и неговият супервизор следва да отдават първостепенно значение на интересите на пациента. В случаи, в които липсват индикации за психоанализа или аналитичният процес не води до реални ползи за пациента, следва да се потърси трансформация или пренасочване, дори това да е в ущърб на обучението на кандидата. Недопустимо е терапевтичните цели да се подчиняват на обучителните.

Част 3. ПРОЦЕДУРИ

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1)      Етичните процедури на асоциация БПО изясняват условията и стъпките за подаване и разглеждане на запитвания и жалби от етично естество спрямо членове на асоциацията.

2)      Те също регламентират възможните отговори, препоръки и санкции от страна на Етичната комисия и Управителния съвет на БПО, както и механизмите на взаимодействие със структурите на МПА.

ІІ. ЕТИЧНА КОМИСИЯ

1)      Функции. Структурата, разглеждаща запитвания и оплаквания от етично естество, както и обжалвания на постановени санкции за нарушения на етичния кодекс, е Етичната комисия на БПО.

2)      Състав. Етичната комисия на БПО се състои от трима члена. Членовете на Етичната комисия се определят от Общото събрание на асоциацията. Председателят на Етичната комисия се избира от членовете й.

3)      Цели. В своята работа, Етичната комисия си поставя две основни цели:

  • Да окаже адекватна помощ на засегнатата страна чрез компетентна и независима  експертиза;
  • Да инициира критичен диалог с колегата, чиято практика е поставена под въпрос и, ако е необходимо, да препоръча стъпки за възстановяване и подобряване на неговата психоаналитична компетентност или да предложи санкции.

4)      Изясняване. При получаване на запитване или оплакване, Етичната комисия има на първо място задачата да изясни същността на възникналия казус и, ако е налице нарушение, да оцени неговата степен на сериозност.

  • Проучват се неизрядности и нарушения от страна на членове на асоциацията, независимо от техния статут (психоаналитици, кандидати, регистрирани анализанти). Специфичните морални отговорности и задължения на всяка една от тези групи се вземат предвид при разглеждането на всеки отделен случай.
  • Неизрядностите или нарушенията, за които е подаден сигнал, могат да касаят психоаналитичната практика, обучението, научната дейност или обществените функции на съответния член на БПО.
  • Тогава, когато възникналият етичен казус е с по-малка тежест, може да бъде изяснен и е налице желание за сътрудничество от страна на съответния член на БПО, е възможно да се дадат напътствия за преодоляването му без по-нататъшни административни мерки.

5)      Подаване на сигнал. Подаването на сигнал до Етичната комисия трябва да бъде:

  • Под формата на запитване (за тълкуване на определен казус спрямо Етичния кодекс) или жалба (с проверена и обоснована информация за нарушение на Етичния кодекс);
  • В писмен вид – по електронна или обикновена поща – на адреса на председателя на комисията, с ясен подател и обратен адрес / телефон за контакт;
  • Сигнал може да бъде подаден от всеки един член на асоциацията, както и от външни лица (напр. пациент или негови близки, представители на академичните среди и др.);

6)      Информиране. Етичната комисия информира всички заинтересовани страни за своите процедури, документира процеса и изготвя доклад за случая, който представя пред Управителнния съвет като спазва всички условия за конфиденциалност на засегнатите страни.

7)      Насоки. При разглеждане на въпроси от етично естество Етичната комисия на БПО има правото да търси насоки от представители на МПА.

ІІІ. ДЕЙСТВИЯ И САНКЦИИ

БПО определя следните възможни действия и санкции при неизрядности или нарушения на Етичния кодекс на асоциацията, спрямо тежестта на нарушението:

1)      Изслушване. Етичната комисия изслушва и двете засегнати страни и проверява сведенията за нарушение. При неубедителни доказателства се търси по-нататъшно изясняване или, ако оплакването се окаже неоснователно, процедурата се прекратява с писмен отговор до подателя.

2)      Препоръки. При констатирана неизрядност или нарушение с по-малка тежест, Етичната комисия би могла да препоръча стъпки за подобряване на психоаналитичната компетентност на нарушилия колега. Такива стъпки могат да бъдат: супервизия, интервизия, лична анализа и т.н.

3)      Консултиране с МПА. При неяснота или наличие на спорен казус може да се потърси експертизата на Sponsoring Committee или друг официален представител на МПА.

4)      Информиране на членовете. При сериозни нарушения на Етичния кодекс името на члена, извършил действието, както и самото действие могат да бъдат оповестени до всички останали членове на БПО и всички други релевантни организации чрез своевременно съобщение в писмен или електронен вид. Изключение от това правило би могло да има тогава, когато съществува риск от причиняване на сериозни морални или други щети на един или повече пациенти; този риск следва да бъде преценен и дискутиран от Етичната комисия и Управителния съвет на БПО.

5)      Отнемане на функции. При сериозни нарушения на Етичния кодекс, членът, извършил действието може да бъде освободен от изпълнителни или експертни функции в асоцияцията (членство или специфична функция в Управителния съвет, членство в комисия, работна група и т.н.). Освобождаването може да бъде срочно (напр. за 1 година) или безсрочно.

6)      Изключване. При особено тежки нарушения на Етичния кодекс, както и в случай на отказ за сътрудничество с Етичната комисия, членът, извършил действието, следва да бъде предложен за изключване от БПО пред Управителния съвет на асоциацията. Изключването може да бъде срочно (напр. за 1 година) или безсрочно.

7)      Информиране на МПА. При сериозни нарушения от страна на директни членове на МПА, името на члена и на неговото действие следва да бъдат оповестени до съответните представители на МПА (Sponsoring Committee) чрез писмено или електронно съобщение. В случай, че е взето решение действието да не бъде оповестявано до членовете на БПО, аргументите за това решение трябва да бъдат изяснени.


[*] В изготвянето на този проект са използвани официалните „Етични принципи и процедури за тяхното прилагане” на МПА (Ethical Principles and Implementing Procedures, IPA, last rev. July 2007), „Етичният кодекс, процедури и указания” на Германската психоаналитична асоциация (Ethical codes, procedures and guidelines. Professional Ethics for Psychoanalysis for the German Psychoanalytical Association , February 2006), както и материали от лекции и публикации по темата „Етика в психоанализата” на Парижкото психоаналитично общество и Британското психоаналитично общество.