През миналата година Дружеството на психолозите в България и няколко професионални организации на психоаналитици разпространиха становище във връзка с предлаганото от т.н. Българска школа по психоанализа от град Варна „обучение по психоанализа”. В становището се изтъкваше, че това, което се предлага във Варна от въпосната школа, не представлява обучение по психоанализа. Намесата на професионалните организации нямаше никакъв ефект и тази година отново се набират желаещи за същото обучение. В тази връзка публикуваме на нашия сайт актуализираното становище.
Уважаеми колеги,
В последните години по електронната поща се разпространяват съобщения за дейността на фондация „Българска школа по психоанализа” от град Варна. Фондацията предлага „обучение по психоанализа” (!) и издава няколко списания, между които „Психоанализа” и „Психоаналитична практика”.
Самото название на фондацията буди учудване, тъй като не е възможно да възникне школа по психоанализа в един град, в който изобщо няма психоаналитици. Материалите, публикувани в двете горепосочени списания, рядко имат нещо общо с психоанализата.
Напоследък обаче тази фондация се отдаде на дейности, които са в ярко несъответствие с професионалната етика и могат да навредят както на пациенти, така и на млади специалисти в сферата на помагащите професии. Едната от тези дейности е публикуването в списание „Психоаналитична практика” на случаи от работа с пациенти. Цитираме (брой 1-1 на списанието от март 2013 г., стр. 8): „Читателите ще имат възможността да проследят и представянето на случай на клиент, който ще бъде подробно разгледан в четирите броя на списанието тази година”. В „психоанализата”, през която е преминал клиентът, „се използват техники от различни терапии” (пак там, стр. 9) (!!!).
Цитираните твърдения не само засилват впечатлението, че представителите на фондацията имат съвсем объркани представи за това какво е психоанализа, но и предлагат на пациентите „услуги”, за които изобщо не са квалифицирани. Най-доброто доказателство за това е описанието на самия случай: съвсем ясно е, че това, което се предлага на пациента, няма нищо общо не само с психоанализата, но и с никой от утвърдените психотерапевтични подходи.
Другата дейност е предложеното в по електронната поща и на сайта на фондацията „обучение по психоанализа”. То е насочено не само към специалисти, но и към студенти и просто към хора, които се интересуват от „въпроси, свързани с тяхното личностно развитие”. В рамките на по-малко от 200 учебни часа, на основата на теоретични „курсове”, обучаващите се научават „да разрешават проблемите, намирайки и изкоренявайки причините, които са ги породили, работейки с несъзнаваното” (http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1334&Itemid=172 ).
Бихме искали да обърнем внимание, че едно обучение по психоанализа според стандартите на Международната психоаналитична асоциация (МПА) включва 3 компонента:
- Лична анализа на обучаващия се при 4 или 5 сесии седмично в продължение на не по-малко от 4 години.
- Два супервизирани анализи на пациенти в продължение на минимум 2 години при 4 или 5 часа седмично.
- Теоретични курсове в обем около 360 часа.
Личната анализа с голяма продължителност е основен елемент и от формирането на психоаналитиците, последователи на Жак Лакан, които у нас са предствени от Българското общество за лаканианска психоанализа и Българското психоаналитично пространство. Да станеш практикуващ аналитик в тази парадигма също е дълга и сложна процедура, свързана с членство в съответните международни организации.
Също така искаме да обърнем внимание, че според приетите и от Българската асоциация по психотерапия международни стандарти всяко обучение по психотерапия включва горепосочените 3 компонента и продължава не по-малко от 3200 часа.
Обучители по психоанализа могат да бъдат само висококвалифицирани психоаналитици с дългогодишна практика, които в рамките на МПА имат статут на „аналитик-обучител” (training-analyst).
Допускането, че от едно краткотрайно теоретично обучение (предлагано от неспециалисти) един човек може да се научи да работи с несъзнаваното и да намира и изкоренява причините за психичните проблеми, показва пълна неориентираност в областта на психологията.
Никъде на сайта на фондацията или в печатните материали не се посочва каква е квалификацията на техните сътрудници, предлагащи терапия и обучение. Не ни е известно те да членуват в каквато и да било професионална организация.
Искаме да обърнем вниманието на професионалната общност към този случай и да помолим всички колеги да използват наличните им канали, за да разпространят нашето писмо.
София, 23.09.2014 г.
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България
Димо Станчев, председател на Българската асоциация по психотерапия, член на Българското психоаналитично общество
Никола Атанасов, член на Комисията по етика на Дружеството на психолозите и на Комисията по стандартите на Българската асоциация по психотерапия; психоаналитик-обучител, член на Международната психоаналитична асоциация; председател на Българското психоаналитично общество
Весела Банова, председател на Българско общество за лаканианска психоанализа
Десислава Гъдева, председател на Българско психоаналитично пространство
Венцеслав Вътов, председател на комисията по обучение при Българско психоаналитично пространство, член на Еspace analytique – Париж
